Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна агенция за българите в чужбина
Държавна организация, сменила името си три пъти през 67-годишното си съществуване. Фондът на ИИБЕСА съдържа както автентични документи, така и копия от документи, преснети от ЦДА в София, а също и материали, отразяващи тяхната дейност в Северна Америка и работата им в средите на българската емиграция. Има и пълни комплекти на издаваните от тях списания „Славяни“, „Родолюбие“ и „Ек“.
Първоначалната му форма – Славянски комитет (СК), е създаден на 12 октомври 1944 г. в гр. София. Приобщава се към учредения през август 1941 г. в Москва Общославянски комитет. Усилията на комитета са насочени към укрепване единството на българския народ в новоизграждащата се народнодемократична държава и към разширяване и задълбочаване на приятелските връзки със Съветския съюз, Полша, Чехословакия и Югославия. За тази цел на 3 март 1945 г. е свикван славянски събор в София. СК поддържа връзки с други славянски комитети и организации в чужбина, сътрудничи на Световното движение за защита на мира и установява връзки с някои от организациите, дружествата, клубовете и редакциите на изданията на българските колонии на Запад.
В първите години след създаването му СК изпълнява най-вече пропагандни функции – представя социалистическа България и водената от правителството й политика в благоприятна светлина както пред бившите й чеда, пръснати по света, така и пред западното общество. При изпълнение на възложените му отговорни задачи, в негова помощ трябва да бъдат министерствата на външните работи и на народната просвета, БАН, Комитетите по църковните въпроси, за отдих и туризъм, за телевизия и радио, както и Агенция „София прес“.
По-късно, особено след февруарския пленум от 1974 г., новите задачи и пълномощия се разширяват и актуализират. Придобил гражданственост и широка известност сред българската емиграция, утвърдил се като полезен и необходим орган за поддържане на връзки с нея, той вече се превръща в координационен и организационен център за провеждане на политиката и решенията на партията за работа сред българската емиграция. Голяма част от функциите на СК се поемат от Общонародния комитет за българо-съветска дружба, от дружествата за приятелство със социалистически страни, от Центъра за българистика при БАН и др.
Постепенно СК насочва дейността си главно към поддържане на културни връзки с българските колонии в чужбина за запазване на българското национално съзнание на емигрантите и за поддържане на любовта им към България. СК ги насърчава да създават връзки между българския народ и народите на страните, в които живеят. За тази цел популяризира българска литература, песни и музика, съдейства за поддържането на български обичаи и традиции.
Във връзка с новите моменти на дейността на СК на 7 септември 1982 г. същият е преименуван на Комитета за българите в чужбина. Изграден е на обществено-държавни начала и се управлява от настоятелство (изборен орган, включващ представители на българската общественост и на българските дружества в чужбина). Оперативното ръководство на комитета се състои от председател, зам.-председател и главен секретар. Издаваното от комитета сп. „Славяни“, излизащо от 1945 г., се преименува на сп. „Родолюбие“ през януари 1983 г., но запазва тематичната си насоченост и начин на списване.
Предстои още едно прекръстване, предизвикано от историческите катаклизми от 10 ноември 1989 г. Агенцията за българите в чужбина (АБЧ) е създадена с Постановление № 180 от 1 октомври 1992 г. на Министерския съвет на Република България. АБЧ направи първите си крачки в зората на демократичните промени в България. От самото си създаване тя трябваше да покаже на довчерашните „невъзвращенци“ какъв драгоценен дар е събарянето на стената помежду им и как насилствено поставената граница във времето на тоталитаризма между българите в България и навън никога повече не може да съществува. Трудно е да се изкореняват представите за това каква е ролята на институция като тази, насаждани половин век. Издигнат е лозунг: „На борба за спечелване доверието на българина в чужбина!“ Чуват се афектирани реплики, че АБЧ е единствената легитимна организация за работа с българите в чужбина. Осъзнавайки преживения тежък период на преход от тоталитарна система към демокрация, чиновниците в агенцията смятат, че именно в такъв момент е особено важно да се заздравят връзките на емигрантите с родината.
От 21 февруари 2000 г. с Постановление № 19 на Министерския съвет АБЧ получава статут на Държавна агенция. Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) е администрация, която подпомага председателя на ДАБЧ. Тя е орган към Министерския съвет за осъществяване политиката на Република България спрямо българите и техните общности по света. Агенцията издава удостоверения за български произход на живеещи в чужбина българи.
Приоритетите на Агенцията са: стимулиране на изграждането на българско лоби в чужбина; опазване на българското етнокултурно пространство и културно-историческото наследство и защита на правата на българите зад граница. ДАБЧ поддържа връзки с над 500 организации на българите по целия свят и с отделни личности и съдейства за решаване на проблеми от хуманитарен, културен, образователен, информационен и правен характер.
Официално издание на ДАБЧ е сп. „Ek“. Сигналният първи брой излиза през 1993 г. Списанието е двумесечно и се разпространява сред българските дипломатически мисии, културни институти, общности, лични адреси и т.н. Издава се и електронният в. „България днес“ (от 2002 – „BG по света“).
Председатели на ДАБЧ от основаването й до днес са били последователно: Георги Данаилов (1993-1995), Гиньо Ганев (1995-1997), проф. д-р Вера Мутафчиева (1997-1998), доц. д-р Пламен Павлов (1998-2002), Антон Пиралков (2002-2004), Деница Христова (2004-2007), Евгений Желев (2008), Димитър Димитров (2009), Райна Манджукова (2009-2010), Росен Иванов (2010).
Във всичките си форми – Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна агенция за българите в чужбина, те така и не успяха да привлекат и обединят българската емиграция в чужбина. Голямото недоверие си остана между тях и емигрантите дори 20 години след падането на комунизма в България.