История на ИИБЕСА

Когато на 22 декември 1968 г. д-р Иван Гаджев пристига в гр. Детройт, щата Мичиган, САЩ, той попада сред голяма емигрантска колония към черквата „Св. Климент Охридски“. Повечето български емигранти в Детройт са пристигнали в Съединените щати след погрома на Илинденското въстание през 1903 г., Балканските войни от 1912 и 1913 г., Първата световна война, както и след 9 септември 1944 г.

 Те не забравят преживяното в родния си край – Егейска, Вардарска и Пиринска Македония, и пазят живи спомените за него. Разказите им на очевидци за изживените мъки и страдания са интересни и увлекателни. Иван Гаджев решава да ги интервюира един по един, като записва спомените им на магнетофон, тъй като повечето от тях са на почтена възраст и е важно да се запазят за поколенията техните свидетелства.

 Д-р Гаджев става активен член на Македонската патриотична организация (МПО) и с личната препоръка на Иван Михайлов е избран за секретар на ЦК. Така той опознава повечето от членовете на организацията и става близък приятел с много от тях. Те свойски се обръщат към него с „докторче“.

 До 70-те години на XX век д-р Гаджев е успял да събера огромно количество архивни материали, магнетофонни записи с разкази на хора от старата емиграция, годишни течения на вестници, книги и алманаси, които са ценни за историята на българската емиграция и нейната организация МПО от самото й създаване през октомври 1922 г. Той се съветва с мнозина от старите ръководители на МПО, повечето от които са приятели и съидейници на баща му – Илия Тодоров Гаджев, секретар-касиер на ВМРО за Неврокопската околия през 1924-1934 г.

 Поради вътрешни неразбирателства в МПО Иван Гаджев подава оставка като секретар на ЦК на МПО и председател на МПО „Татковина“ – Детройт. Останал извън ръководството на МПО, но с желание да помогне на организацията, той взема решение да основе институт, подобен на Македонския научен институт в София, учреден на 21 декември 1923 г. от видни български учени, македонски активисти и общественици. Така през 1976 г. в Детройт той става основател на Македоно-българския научен институт „Св. Климент Охридски“, който се разполага в специално построено помещение в семейния му дом.

 Идеята му е подкрепена от почти всички сред по-старите и активни членове и симпатизанти на МПО. Това са хора като Петър Ацев – дългогодишен председател на ЦК на МПО, Христо Анастасов – дългогодишен директор на информационното бюро при ЦК на МПО, Христо Низамов – дългогодишен печатар и редактор на в. „Македонска трибуна“, Кирил Чалев – дългогодишен член на ЦК на МПО, Тодор Чукалев – дългогодишен касиер на ЦК на МПО, Димитър Попов – дългогодишен печатар и редактор на в. „Македонска трибуна“, Лазар Королов – дългогодишен активист на МПО в Канада, Елисавета Даскалова – най-активната българка сред емиграцията, Мери Тончева – директорка на първия български радиочас в Детройт, протопрезвитер Георги Николов – дългогодишен съветник на ЦК на МПО, протойерей Георги Недялков – дългогодишен активист в духовния живот на българската емиграция в Северна Америка, протойерей Васил Михайлов – дългогодишен активист и съветник на ЦК на МПО, както и много други членове на македоно-българската емиграция в Северна Америка.

 Политическите промени от 1989 г., подобно на домино, предизвикват падането на комунистическата власт в страните зад желязната завеса. В България това се случва след 10 ноември 1989 г. Тези политически събития налагат промяна в житейските планове и на българските политически емигранти в Северна Америка и Западна Европа, като след 45-годишно отсъствие вече могат да се върнат в родината. Падането на комунизма дава възможност и на ръководителите на различни политически групировки сред емиграцията също да се завръщат спокойно и безопасно в България.

 През 1991 г. Социалистическа федеративна република Югославия се разпада на съставните си части – Сърбия, Хърватия, Черна гора, Словения, Босна и Херцеговина, Македония. Македонската част образува своя отделна държава – Република Македония (дн. Република Северна Македония). България е първата страна, която официално признава младата европейска държава на 15 януари 1992 г.

 След внимателно анализиране на новото политическо положение във и около България, ръководството на Македоно-българския научен институт „Св. Климент Охридски“ взема няколко важни решения за бъдещото му развитие. Първо, да смени името на института, и второ, да намери начин за прехвърляне на целия му архив и библиотека в България.

 Избраното ново име е в памет на бащата на д-р Иван Гаджев. Така институтът получава името Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ (ИИБЕСА). Въпросът с прехвърлянето на архива и библиотеката изисква доста повече усилия, време и финанси. Решено е да се закупи свободният парцел до родния дом на Иван Гаджев в центъра на гр. Гоце Делчев, където да се построи специална сграда с всички условия и удобства за работа. Постройката е завършена в края на 2000 г. и до средата на 2004 г. от САЩ са изпратени, получени и пренесени в новата сграда на Института над 60 тона книги, снимки, архивни материали и оборудване.

 Днес в ИИБЕСА се помещават библиотека, архив и музей. Голяма част от изброените по-горе активисти и симпатизанти на МПО, както и много други активни членове на организацията и на цялата македоно-българската емиграция в Северна Америка даряват или продават своите лични колекции за нуждите на Института.

 Библиотеката, чиито фондове се комплектуват от 1970 година, притежава най-голямата сбирка от научни книги и периодични издания по проблемите на българската емиграция в Северна Америка и по света.

 Основна част от съдържанието на книжния фонд (над 30 на сто) е свързана с историята на България. Много от книгите са издадени в Северна Америка и Европа и днес представляват библиографска рядкост, като немалка част са притежание единствено на библиотеката на ИИБЕСА. Значителен е и броят на книгите по история на балканските страни (бивша Югославия, Гърция и Турция), по история на САЩ и редица европейски страни.

 Специален интерес представляват изданията по история на българската емиграция в Северна Америка. Те са подредени в специален фонд, в който се съхраняват и много уникални стари емигрантски издания, като „Македонски алманах“, издаден от МПО през 1940 г., албуми-алманаси на в. „Народен глас“ още от 1918 г., както и годишни течения на някои български вестници и списания, издавани в Америка. Особено ценни са и първите издания на английско-български речници от 1913 г., първите български буквари и читанки, използвани в неделните училища в Северна Америка, и др.

 От 2003 г. фондовете на библиотеката са организирани в отдели според тяхното съдържание по изискванията на международната класификационна система на универсалната десетична класификация (УДК).

 Огромната колекция от автентични документи за българската емиграция в Северна Америка, която д-р Иван Гаджев започва да събира след 1968 г., съдържа към 1 000 000 страници документи и материали за живота на емигрантите.

 Висока стойност имат документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за учредяването на МПО, Българския национален фронт (БНФ), Македоно-американския народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и лични документи на известни български емигранти с принос в научния и обществения живот. Интерес представляват архивните материали и запазените броеве от емигрантските вестници и списания, издавани в Северна Америка и Европа, като вестниците „Народен глас“, „Македонска трибуна“, „Неделник“, „Кръгозори“ и „Народна воля“, списанията „Балкания“, „Борба“, „Свобода“, „Лъч“, „Свободно земеделско знаме“ и др.

 Внимание заслужават и декларациите на десетки български емигранти, с които те потвърждават предаването на своите лични архиви, спомени, колекции от документи и снимки за фондовете на Института.

 Научният архив е настанен в самостоятелно помещение в сградата в гр. Гоце Делчев. Всички документи се съхраняват в добре защитени метални каси при наличието на видеонаблюдение и специална алармена система.

 В музейната експозиция са изложени интересни документи и снимки за историята на САЩ, за дейността на американските правителства и политиката им спрямо емигрантите.

 Най-подробно е отразена историята на българската емиграция в Северна Америка от края на ХІХ век до наши дни. Многобройни са снимките и архивните документи за първите заселници, за създаването на първите български православни черкви в различни американски и канадски градове, за дейността на българските емигрантски организации, за техните културни изяви и инициативи и мястото им в американския обществен живот, запазените броеве на българските вестници и списания, издавани в САЩ, и др. Особен интерес представляват стотиците портретни снимки на българи емигранти, издирени от различни емигрантски алманаси, албуми, сборници и лични архиви.

 В експозицията са включени и предмети от дейността на българските емигрантски организации: пишещи машини от редакциите на вестниците „Народен глас“ и „Македонска трибуна“, на сп. „Балкания“, цинкови клишета, използвани при печатането на вестниците и списанията, различни значки, емблеми и медали, печати и бланки на МПО и на някои от българските черкви.

 Специално внимание заслужава богатата църковна утвар и ценните икони, дарени на Института от различни български свещеници от изоставените български черкви в Северна Америка. Всички църковни предмети се намират в уредения параклис в сградата на Института. Там са изложени и по няколко от оригиналните тухли от основите на първата и десетата българска черква в Северна Америка, съответно „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс, и „Св. Троица“ в гр. Детройт, щата Мичиган, както и венчалните корони, използвани при първите черковни бракосъчетания в тези градове. Сред тях е и оригиналната кадилница на архимандрит Теофилакт – първия български свещеник в Северна Америка. Интересни са и евангелията на старобългарски, отпечатани в Киев през ХVІІІ век, за нуждите на първите български свещеници, изпратени на служба в Северна Америка.

 От основаването на Института през 1976 г. до този момент всички дейности, свързани с функционирането и поддръжката му, са финансирани единствено от семейство Гаджеви. По този начин те успяват да запазят политическата и идеологическа му независимост.