Проф. Спас Тодоров Райкин

Професор по история и политически науки в американски университети, член на Централния управителен съвет на Българския национален фронт (БНФ), автор на поредица сериозни изследвания за българската история, църква и емиграция в Северна Америка.

Роден е на 26 октомври 1922 г. в с. Зелениково, Пловдивско, България. След като завършва прогимназия, се налага да прекъсне обучението си поради бедност и става махленски овчар. На следващата година пасе говедата на селото и се научава да оре с дървено рало.

През 1943 г. става легионер, а през 1944 г. е приет за член на БЗНС. По-късно, през 1945 г., завършва Пловдивската духовна семинария, а през 1949 г. Богословския факултет в София. Същата година като трудовак е изпратен да строи Ямболското летище „Безмер“.

През 1951 г. е прехвърлен в гр. Балчик, откъдето дезертира с двама свои приятели. На връх Гергьовден заминава за Пловдив, за да се срещне с други бегьлци, които трябвало да ги прекарат през границата. Те не се появяват и Спас решава да бягат с приятелите си сами.

Става един от първите горяни в България и след 44-дневно скитане в Родопите с неговите другари избягва зад граница в Гърция на 19 юни 1951 г. Пращат ги в атинския лагер Лаврион като политически бегълци. След редица перипетии той попада в атинския Богословски факултет. По-късно следва хуманитарни науки в университетите на Атина, Женева, Лондон и Базел. От октомври 1951 до края на юни 1954 г. е стипендиант на Световния съвет на църквите.

Сдобива се с виза за Америка и пристига там на 30 юни 1954 г. През 1959 г. получава магистърска титла по политически науки, специалност история от Колумбийския университет. От 1963 до 1991 г. е професор и преподавател по история на цивилизацията и нова европейска история в Ийст Строудсбърг юниверситет в щата Пенсилвания.

Бил е секретар на ЦУС на БНФ, главен секретар на американския клон на Антиболшевишкия блок на народите (АБН) и дългогодишен редактор на сп. „Борба“, както и на сп. „Свободно земеделско знаме“.

След пенсионирането си е написал и публикувал 18 книги – петтомната „Политически проблеми пред българската общественост в чужбина“ и тринадесеттомната „Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век“.