Смиле Войданов
Български емигрантски деец и революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 30-те години на ХХ век приема идеите на македонизма.
Роден е на 1 февруари 1872 г. в с. Лакатине, Охридско, днешна Република Македония. Първо учи в Охрид, а после три години и в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“. През 1892 г. е учител в родното си село, а в периода 1894-1897 г. е ханджия в с. Сливово, Охридско. През 1898 г. е назначен за учител в селото, а по-късно Христо Узунов и Методи Патчев го привличат за целите на ВМОРО. От 1901 г. агитира и образува комитети на организацията. Деец в македонското освободително движение. Влиза във ВМОРО през 1897 г., като през 1902 г. е секретар на четата на Тасе Христов. Като участъков войвода се проявява в сражение с турски войски по време на Илинденското въстание. През 1905 г. участва и в четата на Александър Протогеров.
По време на Илинденско-Преображенското въстание Смиле Войданов с четата си действа в района на Горна Дебърца. След потушаването на въстанието заедно с Христо Узунов при с. Смилево срещат Даме Груев и Георги Сугарев, откъдето после Смиле се насочва към България. След Балканската война Петър Чаулев и Смиле с общо 189 четници въстановяват революционната си дейност в Охридско срещу новата сръбска власт.
Емигрира в Америка и се заселва в гр. Понтиак, щата Мичиган, където развива дребен бизнес. През 1931 г. става председател на ЦК на Македонския народен съюз (МНС), на който Георги Зайков-Пирински е секретар. Става председател на Управителния комитет на в. „Народна воля“ и му сътрудничи. Изразява протеста на американската общественост срещу изостаналостта на трите дяла на Македония в България, Гърция и Югославия в средата на 30-те години. След избухването на Втората световна война се включва като организатор и деятел на Американския славянски комитет, обединение на американците от славянски произход за защита и подпомагане на славянското население във военна Европа. След края на войната Смиле става инициатор за изграждане на клиничен център в гр. Скопие.
„Дядо Смиле“, както го наричат неговите близки и приятели, се помина на 4 март 1958 г. в гр. Понтиак.