Симеон Борисов Сакскобургготски

Роден е на 16 юни 1937 г. с титлата княз Симеон Търновски, син на цар Борис III и на царица Йоанна Савойска и престолонаследник на българския трон. Прогонен от България, той прекарва почти целия си съзнателен живот като политически емигрант в Испания и поддържа контакти с водачите на редица от българските емигрантски организации в Северна Америка и Европа. Произхожда по бащина линия от рода Сакс-Кобург-Гота-Кохари и от рода на Орлеаните. Майката на цар Фердинанд – принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907 г.), е дъщеря на краля на Франция Луи-Филип. По майчина линия Симеон е свързан с италианската кралска династия на Савоите и с черногорската династия.

Симеон е цар на България от 1943 до 1946 г., но заради възрастта му от негово име управлява регентски съвет. От 28 август 1943 до 9 септември 1944 г. в него влизат регентите княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и генерал Никола Михов, а след деветосептемврийския комунистически преврат (1944-1946 г.) – представителите на ОФ Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски. Тримата регенти, всички министри на последните три правителства, депутати, генерали от Българската армия, изтъкнати журналисти и представители на висшата и средната класа на България са екзекутирани от така наречения Народен съд през февруари 1945 г. Царското семейство живее в двореца Врана под домашен арест.

На 15 септември 1946 г. в България, в присъствието на Съветската армия, се провежда референдум. Резултатите от гласуването, за което съществуват силни съмнения, че е фалшифицирано, показват, че над 95% от българите искат република, а не монархия. На 16 септември 1946 г. царското семейство – царица Йоанна, Симеон и сестра му Мария Луиза, е прогонено от страната. Така Симеон напуска България, без никога да е абдикирал от престола. Референдумът е смятан от някои за противоконституционен, защото не е проведен в съответствие с действащата в страната Търновска конституция.

След референдума царското семейство заминава за Египет, където в изгнание живее бащата на царица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III. Симеон завършва британския колеж „Виктория“ в гр. Александрия. През юли 1951 г. се установява в Мадрид, където завършва Френския лицей, а по-късно следва право и политически науки.

На 16 юни 1955 г. навършва пълнолетие и според Търновската конституция – трети отдел, щом царят стане пълнолетен, влиза в сила чл. 31 на конституцията, според който царят започва да изпълнява правата си по чл. 5, 10, 12 и 17 на конституцията. На същия ден Симеон прочита прокламация към българския народ, в която потвърждава своята воля да бъде цар на всички българи, да бъде верен на Търновската конституция и на принципите на свободна България. От тази дата част от българската политическа емиграция в Северна Америка го смята за цар в изгнание.

През периода 1958-1959 г. той е курсант във военната академия „Вали фордж“, в гр. Уейн, щата Пенсилвания. Там става известен под името „кадет Рилски“ и завършва със звание „младши лейтенант“. На 21 ануари 1962 г. в православната църква в гр. Вьове, Швейцария, Симеон се жени за Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, богата испанска наследничка, която няма аристократичен произход.

В официалната му биография на сайта на Министерския съвет липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се оженва, до 1996 г., когато идва за пръв път в България. Според някои източници през този период Симеон е бизнесмен в Испания и САЩ. Тринадесет години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“. Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

След напускането на страната Симеон идва за първи път в България през 1996 г., след преодолени трудности, свързани с искането да му бъде издаден български паспорт и ЕГН. Българите приветстват неговото завръщане, но тогавашният премиер Жан Виденов отказва да се срещне с него. За втори път Симеон идва в България с кораб по Дунава в рамките на международна религиозно-екологична конференция през 1999 г.

Завръща се в страната през 2001 г. и сформираната от него партия Национално движение Симеон Втори (НДСВ) печели парламентарните избори. В същата година Симеон Сакскобургготски оглавява правителството в коалиция с ДПС, включващо и отделни представители на БСП, но без официалната парламентарна подкрепа на социалистите. За учудване и разочарование на всички, които го подкрепят в чужбина, той се ограничава във връзките си с политическата емиграция и предпочита да „се прегърне“ с комунистите и турците.

На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила след БСП. Първоначално БСП се опитва да състави правителство без втората политическа сила, а само с ДПС. След като Парламентът одобрява кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател, но отхвърля състава на кабинета, БСП съставя коалиционно правителство с НДСВ и ДПС и с активното посредничество на президента Георги Първанов. Симеон получава церемониалния пост председател на Коалиционния съвет. Главаната му цел е с помощта на БСП и ДПС да възвърне отнетите земи и дворци, оставени в България от дядо му цар Фердинанд и баща му цар Борис ІІІ.

Народът го намразва и на първите избори за български представители в Европейския парламент през май 2007 г. НДСВ едва успява да спечели едно място. На проведените на 5 юли 2009 г. избори за 41-во Народно събрание НДСВ не успява да премине минималната 4%-на бариера и остава извън Парламента. След пълен провал на водената от него партия Симеон Сакскобургготски подава оставка като лидер и така загубва всякаква надежда и възможност да се върне на царския трон в България.

Почетен член на Атлантически клуб – България, има данни, че е член и на други масонски ложи, може би и тази на Билдербергите, член е на Малтийския орден от 1965 г. В една ложа с всички короновани величия, Симеон присъства тайно на всички важни масонски срещи, като тази на 300-те масони на Златни пясъци.