Протойерей Петър Стамболджиев

Български свещеник в Северна Америка, защитава ревностно независимостта на българската църква от намесата на политически организации. Автор е на сериозни статии в американския и емигрантския печат.

Роден е на 26 февруари 1915 г. в гр. София, България. Майка му Екатерина Минчева-Стамболджиева е от много религиозен род, а баща му Димитър е роден в гр. Прилеп, днешна Република Македония. След разгрома на Илинденското въстание през 1903 г. семейството е принудено да изсели в София, където Петър завършва гимназиалното си образование.

През 1934 г. е приет чрез конкурс в СУ „Св. Климент Охридски“ във Факултета по право, но следва само две години, преди да напусне, за да продължи традицията в майчината си фамилия. Прехвърля се във Факултета по теология и се дипломира през 1939 г. На 24 май 1939 г. се оженва за състудентката си Блага Писева. С личната благословия на българския екзарх Стефан е ръкоположен в последния ден на същата година.

Стажува в катедралата „Св. Неделя“, след което получава първото си назначение в храма „Св. Николай“ към Софийската митрополия. На 12 юли 1941 г. отец Стамболджиев е назначен за енорийски свещеник в гр. Силистра, Русенска епархия. През 1943 г. вече е на служба в митрополитската църква „Св. Петка“ в София, а в началото на 1944 г., след трагичните бомбардировки над София, е назначен от Военното министерство за столичен гарнизонен свещеник на Военното офицерско училище. На тази служба го заварва комунистическата промяна на 9 септември 1944 г.

През юни 1945 г. е назначен за енорийски свещеник при храма от неговото детство „Св. Георги“ в София. На 12 юли 1959 г., по решение на Светия Синод, е произведен в отличие протойерей от българския патриарх Кирил. На 1 януари 1960 г., пак по решение на Св. Синод, е назначен за допълнителен член на Върховния църковен съвет.

По писмена покана от църковната община „Св. Дух“ в гр. Йънгстаун, щата Охайо, с благословията на митрополит Андрей Велички и с одобрението на Св. Синод в София отец Стамболджиев пристига в Йънгстаун на 2 февруари 1963 г. За негово голямо съжаление службата му в Америка започва с големи изпитания, за което той не е подготвен. Впоследствие се премества да служи в храма „Св. Троица“ в гр. Мадисън, щата Илинойс.

Проявява се като добър свещеник и патриот, винаги в защита на черквата и на Родината си. Влиза в остър конфликт с Македонската патриотична организация (МПО) и особено срещу епископ Кирил Йончев по време на черковната криза през 1963 г., създадена именно от епископа. Той пише много критични статии с псевдоними Стрелков и Камен Константинополски. Подлагат го на многобройни критики и несправедливи обвинения. Основната причина за това е верността му към Българската църква и неотстъпчивостта му на политиката, водена от МПО, Кирил Йончев и Иван Михайлов към черквите в Северна Америка.

По решение на Св. Синод през 1969 г. отец Стамболджиев е временно назначен за администратор на епархията като заместник на епископ Йосиф Диков, а от 1998 г. за протосингел на Неговото Високопреосвещенство митрополит Йосиф.

Протойерей Петър Стамболджиев умира в гр. Мадисън на 29 май 2006 г., където е и погребан.