Петър Георгиев Ацев

Български общественик, редактор на в. „Македонска трибуна“, национален секретар и шести поред председател на ЦК на Македонската патриотична организация (МПО).

Роден е на 1 юни 1903 г. в гр. Скопие, днешна Република Македония, в семейството на родолюбеца Георги Ацев – дългогодишен чиновник в Скопската митрополия на Българската екзархия, работил и в Българската народна банка и дори като околийски началник. През 1913 г. сърбите го заточват в Митровица, откъдето е освободен след подписването на Букурещкия мирен договор, но е принуден да се прехвърли в България, където става секретар на Софийската митрополия.

Петър завършва Трета мъжка гимназия в София и след това учи право в СУ „Св. Климент Охридски“, където членува в студентското дружество „Вардар“, което оглавява след назначаването на председателя му Асен Аврамов за секретар на Задграничното представителство на ВМРО. Участва в издаването на в. „Македония“, чиито редактори са Георги Кулишев, Велко Думев, Димитър Талев и Симеон Ефтимов. През този период е инициатор на редица впечатляващи прояви на организацията.

По препоръка на бившите секретари на МПО – Йордан Чкатров и Асен Аврамов, в началото на септември 1932 г. той е „командирован“ от Иван Михайлов в САЩ да продължи делото им. След колебания и по съвета на Владо Черноземски Петър заминава за САЩ и през декември поема организацията във времето на Великата депресия, когато се създава и опозиционният на МПО – левичарски и проюгославски настроен Македонски народен съюз (МНС). Негови последователи устройват провокации по време на мероприятия на МПО, стига се и до открити сблъсъци в градовете Толедо, Детройт и Гери. При едно от сбиванията Петър си служи със стол, което дава повод комунистите да го обвинят в опит за убийство. Техният адвокат се опитва да убеди съдията, че има работа с престъпник, замесен в родината му в убийства, но обвиненията са отхвърлени.

Като дългогодишен ръководител на МПО той стои начело на антибългарските прояви в Северна Америка, породени от стремежа на Кьосеиванов да подобри отношенията с Югославия – бойкот на дипломатически и правителствени инициативи, политизиране на гостуването на български артисти и непризнаване статута на пратеника на Светия синод. Но в началото на 70-те години Петър постепенно преосмисля дотогавашното си послушание към Иван Михайлов и набира кураж да задава въпроси. Принуждава го настъпилото сред членовете и симпатизантите брожение по повод нездравото обкръжение на Михайлов и някои негови нелогични ултимативни нареждания. По поръчение на ЦК на МПО, на 19 март 1973 г. Петър, придружен от протойерей Васил Михайлов, отпътуват за Рим. Михайлов не само че не желае да приеме доводите, които те излагат, но дори нервно отсича, че ще нареди „клюкарите“ да бъдат изключени от организацията.

След този разговор официалният лидер на МПО е пред прага на пълен психически срив. Той се ужасява от горчивата истина, че личността, пред която толкова години се прекланя, всъщност е един себичен, самовлюбен диктатор, който е чужд на най-невинни приятелски препоръки в интерес на делото. За преживяното разочарование свидетелства протойерей Георги Недялков, с когото дотогава Петър се държи враждебно. След като пристига на летището, председателят на МПО не се прибира вкъщи и споделя със свещеника, че мечтаел „самолетът да експлодира“, за да си спести унижението да разказва пред ЦК какво е преживял.

Следват инструкции, фалшификации и манипулации, които принуждават заслужилия ветеран да си подаде оставката. Инициират смъртта му по време на изобилстващия с уставни нередности и нарушения 61-ви конгрес на МПО в гр. Торонто, Канада, през 1982 г.

Съпругата на Петър Ацев, костурчанката Афродита (Дита) Лебамова, дошла в Америка на 4-годишна възраст, е дъщеря на първия касиер на МПО Атанас Лебамов. Тя е известна активистка и автор на материали във в. „Македонска трибуна“ и сп. „Балкания“. Дъщеря им, Долорес, е редактор на печатния орган на организацията през периода 1983-1987 г.