Други обществени емигрантски организации в Северна Америка

В първата половина на ХХ век освен трите най-голями емигрантски организации – Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ) и Македоно-американски народен съюз (МАНС), в Северна Америка съществуват и други емигрантски организации на българите в изгнание, както и много техни землячески братства и дружества с различна политическа ориентация.

Първото българско взаимоспомагателно дружество „Пришелец“ например е създадено в гр. Ню Йорк още през 1906 г., а първото българско женско дружество „Българката в Америка“ възниква в гр. Гранит Сити, щата Илинойс, през 1913 г. Българското дружество „Св.св. Кирил и Методий“ е основано в гр. Батъл Крийк, щата Мичиган, през 1925 г. Все през същия период в САЩ и Канада са създадени и десетки дружества на емигранти от различни български селища в Македония, които задълго запазват своя национален характер.

Сериозни промени в дейността на българските емигранти в Северна Америка настъпват след края на Втората световна война и след установяването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 г. Започва драматичният период на политическата емиграция, когато стотици български патриоти, за да се спасят от политически репресии, преминават нелегално българската граница и търсят политическо убежище в различни държави в Европа и Америка.

Именно в този период се създават редица нови емигрантски политически организации. Още на 10 септември 1944 г. във Виена е създадено Задграничното българско правителство на Александър Цанков. Почти в същото време са създадени Българският национален комитет (БНК) и нелегалният радиопредавател „Свободна и независима България“ на Г. М. Димитров, който установява своето седалище във Вашингтон. На 24 септември 1944 г. в САЩ възниква Американо-българската лига като културна, непартийна организация. През октомври 1948 г. се провежда учредителният конгрес на Българския противоболшевишки съюз.

Във фондовете на ИИБЕСА се съхраняват различни течения на вестници и списания, издавани от някои от посочените емигрантски организации в Северна Америка, и автентични документи за създаването и дейността на множество емигрантски землячески дружества, за техни културни прояви и др.

Фондът съдържа архивни материали за:

  • Американо-славянски комитет – Смиле Войданов, Георги Зайков-Пирински, Никола Ковачев, Георги Андрейчин, Петър Григоров, Минко Марков и Бочо Мирчев
  • Анархистите – Алекс Бонев, Марин Гюлев, Васил Николов, Ст. Банков, Никола Геров, К. Симов и Петър Петров
  • Българска лига за правата на човека – Андрея Гърненски, Петър Симеонов, Станчо Димитров, Тодор Стамболов, д-р Кирил Дреников
  • Българско освободително движение – Ценко и Иван Бареви, Тончо Карабулков, Фотьо Георгиев, Благо Славенов, д-р Димитър Молов и Стефан Каведаров
  • Земеделците на Александър Стамболийски и Димитър Гичев
  • Земеделците на д-р Г. М. Димитров, Ценко Барев и Искър Шуманов
  • Македонските дружества, организации и братства в Северна Америка
  • Монархистите – Пенчо Пелтеков, д-р Иван Дочев, д-р Георги Паприков, Александър Дърводелски, Христо Статев, полк. Никола Костов, Н. П. Николаев и полк. Малчев
  • Общобългарския съюз за национално спасение
  • Организацията на свободните българи – Йордан Пеев, Стефан Груев, Христо Шишманов, Мария Евстатиева и Джон (Димитър) Паница
  • Работнически-комунистически дружества, представени като българска секция към Американската комунистическа партия – Георги Зайков-Пирински, Никола Ковачев, Петър Пейчев и Петър Григоров