Мери (Мария) Тончева

Скромна, но заслужила деятелка на българската емиграция в Северна Америка, организаторка на първия „Български радиочас“, излъчван в гр. Детройт, шата Мичиган, в продължение на повече от 20 години.

Родена е през 1908 г. в гр. Ямбол, България. Завършва педагогическа гимназия в родния си град, а след това и Американското училище за детски учителки в София. Така се случва, че цялото й семейство заминава за Америка. Отначало двете по-големи сестри, после тя с най-малката през 1929 г., а четири месеца по-късно – бащата и майката.

Мария става касиерка в магазин на сънародника Джордж Марков срещу пет долара седмично. Когато през 1933 г. Франклин Делано Рузвелт заема президентския пост, възнаграждението й вече е 12,5 долара. Непреодоляна носталгия я кара да заделя от оскъдните си приходи за купуване на български книги, които се предлагат в наши книжарници на континента.

Неголемият й педагогически опит я прави заместничка на известната Евридика Богатинова в неделното училище към детройтската черква на „Медисън авеню“, където подрастващите българчета се учат на родно четмо и писмо. Успоредно с това Мария Тончева е активистка на местното Женско благотворително дружество, създадено още през 1923 г., което по време на Втората световна война изпраща над 60 колета за наши момчета, биещи се в редиците на Американската армия. Участва в подготвяните от членките пиеси, вечеринки, чествания.

През 1934 г. Мария се омъжва за Иван Гергинов, емигрант от старокрайското село Брезница. Отварят магазин за хранителни стоки в гр. Детройт, доходите от който им позволяват да живеят сносно, но когато през 1957 г. съпругът е покосен от инфаркт, тя се отказва от семейния бизнес. Отново започва работа като касиерка.

Едно гостуване на нейния братовчед Тончо Тончев през 1963 г. дава нова насока на живота й. Той споделя идеята си да организират специален радиочас за многобройната българска колония в областта. Решават да сключат фиктивен брак, за да може Тончо да остане в Америка с узаконен статут. Следват обичайните бюрократични спънки за получаване на гражданство и разрешение за ползване на ефир.

На 4 март 1971 г. българите в Детройт слушат по местното радио за първи път предаване на български, нашенски игриви мелодии и песни. „Български радиочас“ започва да се излъчва всяка неделя, крепящ се единствено на ентусиазма на семейство Тончеви и на емигрантски дарения, а по-късно и на аудиозаписи, изпращани от Славянски комитет. Това продължава над 20 години. След смъртта на братовчед й бай Тончо през 1992 г. предаването замира и до днес не е подменено.

Ентусиастката Мария Тончева ни напусна на 30 май 2001 г.