Любен Антонов Димитров

Български общественик, деец на Македонската патриотична организация (МПО), дългогодишен член на ЦК на МПО, трети редактор на в. „Македонска трибуна“, добър журналист, поет и патриот.

Роден е през 1903 г. в гр. Битоля, днешна Република Македония. Баща му Антон Димитров е директор на Битолската българска девическа гимназия. След Балканската война семейството се премества в България. Любен завършва гимназия в Стара Загора и право в Софийския университет. През 1926 г. е избран за председател на студентското дружество „Вардар“. Занимава се с публицистика и е редактор на литературното сп. „Родина“. Публикува патриотични поеми, посветени на поробена Македония.

Любен е поканен от ЦК на МПО за главен редактор на в. „Македонска трибуна“ през 1930 г. При пристигането си в САЩ през 1931 г. замества Асен Аврамов от поста. Включва се в издаването на сп. „Македония“, предназначено за англоезичните читатели. На страниците на в. „Македонска трибуна“ дава сериозен отпор на Македонския народен съюз (МНС) на Смиле Войданов и Георги Зайков-Пирински. Любен е отявлен привърженик на михайловисткото крило на ВМРО.

През 1936 г. Любен се връща в България, за да се ожени за племенницата на Андрей Ляпчев – Милка Наумова. Там той се среща с вече освободените Йордан Чкатров и Асен Аврамов и посещава в затвора членовете на ЦК на ВМРО – Владимир Куртев и Георги Настев, като взема от тях послание до МПО. Любен участва на конференцията на възстановените Македонски братства, като защитава идеята за автономия на Македония като най-подходяща в международен план.

По време на Втората световна война, освен редакторската си дейност, подпомага и съветва американското правителство по националните въпроси на Балканския полуостров. В няколко писма се обявява за създаване на независима Македония. След края на войната и последвалите събития Любен води няколко делегации до ОН в Ню Йорк, Държавния департамент във Вашингтон, Белия дом и в Европа. На страниците на в. „Македонска трибуна“ се отразяват събитията, последвали комунистическия преврат в България и Югославия, също и от гражданската война в Гърция. Любен остава верен на Иван Михайлов, но се опитва да успокои действията на бившия лидер на ВМРО, като ги направи по-съобразени с новите реалности.

Любен Димитров умира на 14 октомври 1962 г. в гр. Торонто, Канада. Дълги години е член на ЦК на МПО, а до края на живота си е и редактор на в. „Македонска трибуна“. На погребението му се събират много дейци, а слова на благодарност и признателност за дългогодишната му дейност пишат Иван Михайлов, Асен Аврамов, Петър Ацев и Христо Низамов.

Погребан по собственото му желание в Торонто, мислейки, че градът ще стане стожер на патриотизма, което за съжаление не се сбъдва.