Жени Заимова

Прочута българска емигрантка и поетеса, авторка на повече от десет стихосбирки, издадени в САЩ и България, участничка в културния живот на българската емиграция.

Родена е през 1917 г. в гр. Ботевград, България. Родът им е съвсем обикновен, но Жени има късмета от рано да попадне в средите на литературния елит, в обществото на най-добрите български поети и писатели. Още като ученичка тя публикува свои стихове в списанията „Звън“ и „Обзор“, в. „На жената“ и др.

След завършване на Софийската музикална академия Жени получава примамливо предложение да продължи образованието си в Швейцария. Но съдбата я изпраща в Рим, където през 1947 г. съпругът й Стоян Зимов, син на известния генерал, е назначан за военно аташе. През 1950 г. съпругът й е отзован за България. Разбирайки, че съпругът й е попаднал в политическа немилост, тя решава да не се завръща в България и от 1951 г. става „невъзвращенка“. Отнемат детето й за това, че разтрогването на брака й е по нейна вина. Остава сама с мечтата си за музикална кариера. За да се издържа, тя започва да работи във фабрика за конци.

Емигрира в Америка, където на 17 декември 1962 г. получава американското си гражданство. През 1971 г. в гр. Ню Йорк тя издава първата си стихосбирка „Балкански Ек“. Премества се да живее в Калифорния през 1972 г. През 1978 г. са записани най-хубавите й творби в авторско изпълнение за златния фонд на Конгресната библиотека във Вашингтон. Жени получава множество престижни литературни награди в Америка и Европа. Издадените от нея 15 поетични книги са категорично потвърждение на високото признание за нейния безспорен талант.

След 10 ноември 1989 г. се завръща за постоянно в България. Жени Заимова се помина на 11 януари 2005 г. и е погребана в гр. София.