Иван Михайлов

Човекът с много псевдоними – Ванчо, Радко, Брезов, Клефтос, Селим, Хисарски и пр., е български революционер и деец на българското националноосвободително движение в Македония, политически емигрант в Италия повече от половин столетие. Автор на няколко книги за съдбата на българите в Македония. Овладява дейността на Македонската патриотична организация (МПО) чрез изпратени от него доверени активисти на ВМРО.

Иван Михайлов Гаврилов е роден на 26 август 1896 г. в гр. Щип, днешна Република Македония. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св.св. Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След разделянето на Македония през 1913 г. и анексията на егейския й дял от Гърция, а вардарския от Сърбия, той завършва образованието си в сръбска гимназия в гр. Скопие. Там за първи път се среща със сръбския престолонаследник, а впоследствие и крал Александър Караджорджевич.

Иван Михайлов служи в Българската армия по време на Първата световна война. След Солунското примирие от 1918 г. напуска армията и се записва студент по право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Междувременно той, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, създават македонската студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентско дружество „Вардар“ в София.

Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924 г. След неговото убийство Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. В следващите години той се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те и 30-те години на 20 век активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос.

За него първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние, проникващо в македонското освободително движение чрез ВМРО – обединена.

През 1926 г. Иван Михайлов се жени за Менча Кърничева, с която остава до края на живота й. През 1927 г. сръбските власти във Вардарска Македония убиват баща му и по-големия му брат, които живеят по това време в кралството. В отговор на сръбския терор във Вардарска Македония ВМРО издава смъртна присъда на югославския крал Александър, която е изпълнена в Марсилия през 1934 г. от Владо Черноземски.

Иван Михайлов осъществява стратегически съюз с хърватското освободително движение след отмяната на Видовденската конституция. След просръбския Деветнадесетомайски преврат през 1934 г. Михайлов напуска България, като пребивава последователно в рамките на няколко години в Турция и Полша. Първата значима акция, осъществена с подкрепата на хърватската организация, е Марсилският атентат. През 30-те години на 20 век в борба срещу сърбошовинизма осъществява сътрудничество с Анте Павелич – водача на хърватските усташи. След създаването на Независимата хърватска държава през 1941 г. Иван се установява в столицата й Загреб.

Като убеден антикомунист, по време на Втората световна война Иван осъществява контакт с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер и получава съгласие за създаването на батальони от бивши активисти на ВМРО под немско командване. Общата численост на тези части, чиято цел е трябвало да бъде борба с комунистическите партизани, се е предвиждало да е между 5000 и 8000 души.

Непосредствено преди деветосептемврийския преврат през 1944 г. Иван Михайлов по предложение на Адолф Хитлер пристига в Скопие. Разбирайки, че съдбата на Македония отново е предрешена, той отказва да провъзгласи създаването на Независима република Македония, за да се избегнат според него безсмислените жертви, виждайки, че Германия губи войната. По-късно, през Унгария, Германия и Испания се установява за постоянно в Рим със съгласието на италианските власти.

В изгнание Иван Михайлов издава много брошури и статии, както и няколко книги. Автор е на четири тома „Спомени“, „Македония – Швейцария на Балканите“, „Сталин и македонският въпрос“ и други материали, в които описва македонската борба за свобода.

Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г., една година преди прогласяне независимостта на Република Македония на 8 септември 1991 г., и 16 години преди окончателно Югославия да изчезне от световната политическа карта на 3 юни 2006 г.