Илия Стоянов Минев
Безспорно най-заслужилият и най-изстрадал дисидент в България в периода на тоталитарния режим, прекарал повече от 25 години в затворите и концлагерите, основател на Независимото дружество за защита на правата на човека в България (НДЗПЧ) през 1988 г.
Роден е на 5 декември 1917 г. в гр. Саранбей (днешен гр. Септември), България, в семейство на земеделци с четири сестри и трима братя. През 1930 г. става гимназист в гр. Пазарджик и там се сблъсква с реалността на комунистическата идеология, проповядвана от съкласниците му, които често го бият за несъгласието му с техните идеи.
Оттам баща му го препраща в пловдивския колеж „Петър Берон“, където предметите се преподават на френски език, и той го научава добре. През 1936 г. го изпращат да завърши университетското си образование във Франция и там се запознава с Франсоа Митеран. Надеждата на баща му е, като завърши индустриална химия, да развие неговата дейност като винар, понеже семейството му има много лозя. Семестриално завършва университета в Тулуза, където войната го заварва с подготвена аспирантура за инженер химик, която не успява да защити.
Завърнал се в страната, Илия се включва активно в легионерското движение и в периода 1941-1944 г. е избран за член на главното водачество на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), същевременно е завеждащ отдел „Външнополитически“ и водач на легиона в Пазарджик.
Илия Минев е арестуван за първи път на 10 септември 1944 г. и обвинен, че е фашист и член на младежката организация „Бранник“. Затворен и пребит от полицията, той е под наблюдение на секретните служби в България. През април 1946 г. е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор от Софийския областен съд по чл. I, ал. II, във връзка с чл. 60 от „Наредбата-Закон за защита на Народната власт“ по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – Организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт чрез преврат и терористически действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г. Този период е прекарал във всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския и Старозагорския.
Всепризнат за непоколебим антикомунист, прекарал общо 1860 дни в затвори от 1944 до 1989 г. Провежда 30 гладни стачки като протест за малтретирането му в затвора и прекарва общо 480 дни без храна, когато стачкува. Прекарва повече дни в затворите и прави повече гладни стачки в сравнение с Нелсън Мандела.
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 г. работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека. В писмото си описва циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван и обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го и остава под домашен арест.
В началото на 1988 г. в неговия дом с малка група съмишленици основават и организират първата дисидентска организация в България – Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка, продължаваща 63 дни, в защита на Петър Манолов. След 10 ноември 1989 г. Илия не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от десет години.
Илия Минев умира на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст, в мизерия и самота, и е погребан в родния си град, изпратен до вечното му жилище от 2000 почитатели. На погребението му присъстват и множество евтини нововъзникнали политици, които се блъскат да застанат малко по-близо до ковчега му, носен от бивши политически затворници, с които е живял с десетилетия по затворите.
През 2002 г. в София е издигнат негов паметник, а на 11 октомври 2008 г. е открит бюст-паметник в родния му град.