Христо Николов Низамов
Потомък на участниците в Илинденско-Преображенското въстание и освободителното движение Никола и Мария Низамови. Един от най-изявените дейци на Македонската патриотична организация (МПО), дългогодишен редактор на в. „Македонска трибуна“, автор на много статии в американския печат по проблемите на българската история и историята на балканските народи. Той завежда и ръководи дейността на Македонското бюро по печата, което извършва полезна дейност за запознаването на американската общественост с борбите на българите за национално обединение.
Роден е през 1903 г. в с. Янковец, Ресенско, днешна Република Македония. Едва завършил прогимназиалното си образование, той е принуден да бяга през 1918 г. със семейството си в София, където отсядат при леля му – майката на Симеон Радев. Известният писател, публицист и дипломат му става настойник. Записва го във Втора мъжка гимназия, запознава го с редица изтъкнати дейци на българската култура, включително и с Иван Вазов.
През есента на 1920 г. Христо се връща в родния си край с желанието да довърши образованието си в Битолската гимназия, но конфликт с учител-сърбоман го принуждава да забегне в Солун. Там си изважда американска виза и заминава за САЩ. Пристига в Америка на 22 април 1922 г. при братовчед си Живко Низамов, който вече се е установил в щата Кентъки. След това живее в градовете Бостън и Спрингфийлд, щата Масачузетс, където завършва гимназия и колежа Спрингфийлд. Вече е автор на статии, чиято основна тематика е нуждата от организационна сплотеност на нашите емигранти за ефективна патриотична дейност.
Христо Низамов е активен член на МПО. Става секретар на МПО „Илинден“, като две години оглавява новосъздаденото Македонско бюро по печата. Заедно с Ламбо Киселинчев имат за задача да запознават американската общественост с борбата на населението в отнетите български земи и с произвола на окупаторите. През 1930 г. Христо е съюзен организатор към МПО и подкрепя усилията на секретаря Асен Аврамов за организирането на ІХ конгрес на МПО в гр. Йънгстаун, щата Охайо. Тяхна задача е да убедят активистите на Организацията да подкрепят михайловистката линия във ВМРО – грешка, която той трябва да изкупва до края на живота си.
Христо става активен участник в отпечатването и разпращането на пропагандната брошура „Българското Локарно – „Македонският въпрос“, текстът на която му е диктуван тайно от Симеон Радев, тогава вече наследил поста на Стефан Панаретов като български посланик в САЩ. Основното й внушение е, че както вечните врагове Франция и Германия са намерили кураж да постигнат разбирателство и да си стиснат ръцете в известния италиански град, така би трябвало да постъпят и балканските държави. Повече от 3000 бройки от тази книжка са разпратени из Европа и Северна Америка безплатно.
Делегат и секретар на повече от десет конгреса на МПО. Христо работи като печатар от 1931 г., а впоследствие и редактор на в. „Македонска трибуна“ – общо 42 години! Завежда отдела за организационен живот и хумористичната колонка на „Геле и Веле“. Успоредно с това пише статии в авторитетни американски вестници в полза на българските интереси в Македония и е отличаван с редица награди. За статията си „Джилас и Айхман“ в „Конгрешънал Рекорд“ получава поздравления лично от президента Ричард Никсън и от вицепрезидента Спиро Агню. През 1970 г. поради здравословни проблеми, причинени от дългогодишна работа със съдържащи олово печатарски материали, той се пенсионира.
Иван Михайлов недолюбва ветерана заради свободолюбивия дух и критичните му подмятания по негов адрес, за които му е докладвано в Рим. Това става причина да не го включват повече в ръководството на МПО. Особено болезнено Михайлов възприема прикаченото му именно от Христо прозвище „Вторият папа“. По време на бойкота, който лидерът обявява на в. „Македонска трибуна” през 1973 г., Христо, въпреки че оглавява две граждански обединения и регионален клон на Дружеството на вестникарите, откликва на призива да се помогне на вестника, в който е минала младостта му.
Михайлов дипломатично се опитва да разбере дали старият линотипер би го послушал, ако му нареди да стои в онзи критичен момент настрана, но той твърдо отговаря, че ще изпълни дълга си. Въпреки това, пак по внушение от Рим, когато по повод половинвековния юбилей във в. „Македонска трибуна“ е публикуван списък на хората със специални заслуги за съществуването му, името на Христо отсъства. Христо Низамов е автор на книгата „Struggle for Freedom“, издадена през 1985 г.
Този известен активист на македоно-българската емиграция в Северна Америка почина на 25 май 1989 г. Дъщеря му Вирджиния стана дългогодишен администратор и редактор на вестника, неразривно свързан с фамилията Низамови, до 2010 г.