Иконом Христо Борисов Христов

Един от заслужилите български черковни дейци в Северна Америка, ревностен събирач и пазител на скъпоценни реликви за живота на българите емигранти в Северна Америка, голяма част от които подарява на ИИБЕСА.

Роден е на 14 септември 1925 г. в гр. Варна, България. Родителите му са от с. Загоричене, Костурско, днешна Гърция. През 1924 г. те са принудени да се преселят в България, когато гърците се опитват да преименуват всички българи с гръцки имена. Баща му отказва да смени името си, като заявява: „Аз съм роден като Борис и Борис ще си остана“.

Семейството се установява във Варна, където се раждат Христо и двете му сестри. Баща му заминава през 1929 г. в Канада, но се завръща обратно в България през 1936 г. Тогава те се преместват да живеят в Пловдив. Баща му престоява около 6–7 месеца, разбира, че няма да може да си намери постоянна работа в България, и решава да се завърне обратно в Канада, като семейството остава в Пловдив. Тук Христо завършва прогимназията „Отец Паисий“ и става черковен певец в църквите „Св. Богородица“ и „Св. Петър и Павел“, където пее с неговия учител Мирчо Богоев.

След конкурсен изпит е приет в Семинарията и учи там до 1944 г. Като студент в Семинарията, той става член на „Бранник“, организация начело с д-р Иван Дочев. За кратко ги разпускат по време на бомбардировките през 1943 г., но след засилването им през 1944 г. семейството се евакуира в с. Сухиндол, където престояват до 1949 г.

Оттам семейството, след големи трудности, успява да получи разрешение и да замине при бащата в Канада. То прави пет опита пред комунистическата власт, като всеки път им е отказвано разрешение да напуснат България. Баща му има един приятел, Симеон Кирков, в гр. Хамилтон, който е добре познат в България. Симеон издава в Канада прокомунистическия в. „Ново време“. Той помолва приятеля си да помогне на семейството му да получи разрешение да напусне България, така и става. Цялото семейството получава разрешение и пристига в Канада. Там те помагат в ресторанта на баща им.

След като пристига в Канада, отец Христов се запознава с Мария Бойкова от гр. Торонто, Канада. След две години, през юли 1951 г., двамата се оженват. След като е ръкоположен за дякон и свещеник от митрополит Андрей Велички на 26 август 1956 г., отец Христов служи в черквата „Св.св. Кирил и Методий“ в Торонто. След задължителна служба при митрополит Андрей в Ню Йорк той се връща в Торонто за една година и служи в черквата „Св. Георги“. Впоследствие за две години (1957–1959 г.) е енорийски свещеник в черквата „Св. Илия“ в гр. Акрон, щата Охайо.

През 1959 г., след големите усилия на отец Николас Кобс и тринадесет жени с цел да задържат отец Христов в Акрон, е построена черквата „Св. Тома“. Отец Христов получава протойерейска титла през 1962 г. от митрополит Андрей, а през 1974 г. е повишен в икономство от Нюйоркския митрополит Йосиф, тогава Знеполски епископ Йосиф, управляващ Акронска епархия.

Отец Христов служи на българската емиграция в Северна Америка до 1993 г. След това се пенсионира, но остава на служба, докато се намери подходящ свещеник да заеме мястото му. През 1996 г. е намерен подходящ заместник, след което той и семейството му се преселват в гр. Феникс, щата Аризона.

Иконом Христо Христов умира на 31 януари 2010 г. в гр. Феникс и е погребан в семейната гробница в Акрон. Той ще бъде запомнен като мил и дружелюбен с всички, винаги готов да поема всякаква задача, която му се поставя.