Христо Анастасов
Български емигрантски деец в Северна Америка, член на Централния комитет на Македонската патриотична организация (МПО), автор на много изследвания за българската емиграция в Северна Америка.
Роден е на 15 декември 1897 г. в с. Турие, Костурско, днешна Гърция. Учил в местното българско училище. През 1908 г. семейството му се премества в гр. Лерин, където продължава образованието си.
На 31 март 1912 г., когато е едва 15-годишен, пристига в гр. Торонто, Канада, където остава две години и работи във фабрика за цинкови изделия. В свободното си време посещава местното българско читалище, където чете много книги със социалистическо съдържание, и за известно време се увлича по социалистическите идеи.
През 1914 г. по покана на брат си, който е емигрант в гр. Сейнт Люис, щата Мисури, Христо заминава при него. Тук той завършва гимназия и овладява отлично английски език. През 1921 г. става студент във Вашингтонския университет. Тук се среща с проф. Ролан Ашер, който го насочва към задълбочено изучаване на историта на България и страните от Бълканския полуостров. Завършва университета с отличие първо като бакалавър, а по-късно и като магистър по история.
В продължение на повече от 30 години преподава история в гимназии в Сейнт Луис, където изгражда завиден авторитет. Става член на „Делта Тау Капа“ – престижна международна организация за социални науки. Остава завинаги заинтересован за съдбата на българите в Македония и работи активно за популяризирането на този проблем в Северна Америка. Включва се в МПО и в продължение на 34 години е зам.-председател на нейния ЦК.
Заедно с Лазар Киселинчев и Христо Низамов организират Информационното бюро на МПО в гр. Ню Йорк, което се превръща в официален говорител на организацията. От 1936–1967 г. той е директор на Информационното бюро и извършва ценна дейност за популяризирането на истината за македонския въпрос пред американската и световната общественост. Поддържа близки контакти с академичните и политическите среди в Северна Америка и спечелва редица авторитетни професори и сенатори за защитата на правата на българите в Македония. По негова лична инициатива най-авторитетните от тях са привличани за говорители на конгресите на МПО и развиват активна дейност за популяризирането на идеите на МПО сред американската общественост.
В продължение на повече от половин столетие Христо Анастасов се изявява като талантлив и сериозен автор на много научни книги, сред които трябва да бъдат отбелязани: „The Tragic Peninsula“ (1938 г.), „A Century of Balkan Turmoil“ (1941 г.), „The Case for an Autonomous Macedonia“ (1945 г.), „A Visit to Yugoslavia“ (1957 г.) и „The Bulgarians“ (1977 г.). По искане на Катедрата по социология към Кент Стейт Университет той публикува и две други сериозни изследвания – „The Contribution By the Bulgarian Slavs to World Culture and Civilization“ и „The Contribution to America By Bulgarian Immigrants“. Христо превежда на английски език книгите на Иван Михайлов – „Сталин и македонският въпрос“ (1948 г.) и „Македония – Швейцария на балканите“ (1950 г.).
Той е основател и редактор на научното емигрантско списание „Балкания“, което излиза на английски език в Сейнт Люис (1967–1973 г.). Това списание се посреща с подчертан интерес от обществеността и научните специалисти както в Америка, така и в Европа. Заради големите му научни постижения и заслугите му към българската историческа наука е удостоен от Българската академия на науките със званието Доктор на исторически науки и професор по история.
Христо Анастасов умира на 16 декември 1986 г. в гр. Сейнт Луис. Той завещава на ИИБЕСА своята голяма научна библиотека, както и огромния си научен архив, събиран в продължение на няколко десетилетия.