Д-р Георги Табаков
Убеден български родолюбец, един от основателите на Американо-българската фондация „Макгахан“ и дългогодишен ръководител на нейната обществена дейност.
Роден е през 1902 г. в гр. Кюстендил, България, в скромно семейство с пет деца. Проявявайки буден ум, той е принуждаван от беднотията неколкократно да прекъсва учението си.
Особено място в живота му заема запознанството с американския мисионер Рубен Маркъм, кореспондент на „The Christian Science Monitor“, който пише гневни статии против Деветоюнския преврат, диктатора Александър Цанков и убийството на земеделски лидер Александър Стамболийски. Рубен Маркъм го запознава с директора на Английския колеж в Самоков д-р Едуард Хаскел, който му става възпитател. След завършването на колежа Георги решава да не се възползва от примамливото предложение да стане стипендиант на американски университет и да следва социални науки. Предпочита да се запише в софийския Медицински факултет. Налага му се да се издържа сам – работи в една вегетарианска гостилница, става гид на студенти от чужбина, дори домакин на Женското християнско дружество в с. Зелен, където среща бъдещата си съпруга Цветанка.
Дипломира се като специалист по детски болести и започва медицинската си практика в гр. Пордим, Плевенско, обслужвайки и околните села. Пише статии за в. „Мир“, с които апелира България да запази неутралитет в избухналата Втора световна война. Издава и сп. „Съвременна медицина“, отразяващо постиженията в този дял на световната наука. През 1942 г. то е забранено заради антинацистки намеци. Докторът е мобилизиран на турската граница, откъдето проф. Ораховац го изтегля в Солун, Гърция. Там д-р Табаков помага на някои евреи да се прехвърлят в България, с което ги спасява от крематориумите.
С идването на комунистическата власт той скоро разбира, че очакванията му за нов демократичен ред след победата на съюзниците не се оправдават. Нещо повече – червеният терор засяга самия него. Разкарват го цели три години по следствия и затвори. Радостта от освобождаването е помрачена от нелеп инцидент, при който трамвайни колела отрязват и двете му стъпала. Д-р Табаков не приема предложението да бъде изпратен за лечение в Румъния и успява да замине за Париж. Междувременно умира съпругата му, не без влияние на стреса и изживените трагични сьбития. Малко утешение за него е, че поне успява да изтегли сина си, който по-късно завършва френска филология в Сорбоната.
Д-р Георги Табаков се прехвърля в САЩ, където има верни закрилници като Хенри Хаскел, брата на директора на самоковския колеж Едуард Хаскел, редактор на в. „Канзас сити“. Семейството му помага да започне нов живот. Там след кратки перипетии д-р Табаков започва да работи в голяма болница в гр. Акрон, щата Охайо. Като опитен детски лекар той бързо разширява клиентелата си. Американските родители с доверие му поверяват здравето на своите деца, което му носи известност и добри приходи.
Отчаян родолюбец, българският медик подема инициатива за създаване на Американо-българска фондация „Макгахан“, както и за издигане на паметник – в знак на признателност към някогашния приятел на българския народ от времето, когато се освобождава от веригите на турското иго. Той спонсорира и руския емигрант проф. Всеволод Николаев, за да издаде своите интересни исторически изследвания за живота на император Александър I.
След 10 ноември 1989 г. се връща за постоянно в България, където умира. Погребан е в родния си град.