Добри Москов Бумбалов

Това е една интересна, но и противоречива фигура от емигрантската ни общност в гр. Детройт, САЩ, член на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), Македонската патриотична организация (МПО) и дългогодишен доносник на Иван Михайлов.

Роден е на 8 септември 1900 г. в гр. Лясковец, България. След като завършва гимназия в родния си град, проявява интерес към идеологията на анархизма, но понеже тогава тя не намира в България особена почва за развитие, се пренасочва към македонското освободително движение.

Известно време учителства из Неврокопско (днешна Гоцеделчевско), оглавява неголяма чета в района на гр. Сатовча и предано изпълнява нарежданията на Иван Михайлов още когато той прави първите си стъпки към завладяване на властта във ВМРО след убийството на Тодор Александров. След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. попада, както повечето негови съратници, за кратко време в затвора, след което напуска Пиринския край.

По времето на доброволческите отряди под командването на нацистката СС Добри с готовност откликва на патриотичния повик на Михайлов и участва във формирането на такива групи във Воденско и Костурско, наред с Иван Мутикаров, Георги Димчев, Иван Илчев и Атанас Пашков. Успява да се изтегли с отстъпващите германски войски до Австрия и след няколко години нелегалност се установява в Детройт. Комита, без професионални умения, с помощта на МПО започва работа в гараж, където се и пенсионира. Купува си къща в достъпния за по-бедни хора квартал между „25-та улица“ и „Мичиган Авеню“ в Детройт, близо до българската черква „Св. Климент Охридски“.

Останал заклет ерген заради тежкия си характер, след като се пенсионира, той започва да запълва времето си с писане на редовни доноси до Иван Михайлов в Рим, което той явно смята за свое патриотично призвание. Понеже не обича компаниите, той събира „актуална“ информация от втора ръка, главно по телефона, от наши емигранти, като се стреми да „изцеди“ от тях новини, засягащи най-вече мнения за личността на Михайлов, за неговото обкръжение и за това, как се приемат спусканите от Рим нареждания.

В качеството си на доверен информатор, който, волно или не, е пречупвал отделни факти през собственото си въображение и житейска философия, Добри успява да настрои лидера срещу мнозина активисти и симпатизанти на МПО, в много случаи незаслужено. С напредването на възрастта Добри все повече изпада в депресия – заради самотата или от късно осъзнато чувство за вина пред някои съмишленици.

Добри Бумбалов умира през януари 1991 г. на 91-годишна възраст. На опелото, извършено от протопрезвитер Георги Николов, присъстват само трима души – д-р Иван Гаджев, Александър Цаков и Борис Дворчанец.