Борислав Иванов

Политически емигрант, отговорен деец на Македонската патриотична организация (МПО) и дългогодишен редактор на в. „Македонска трибуна“, талантлив публицист и общественик с драматична емигрантска съдба.

Роден е на 15 октомври 1924 г. в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев), България. Още на 14 години става член на местния клон на забранената вече от звенарите Младежка македонска организация, дори четири години по-късно я оглавява, имайки съществен принос за увеличения й до 500 души състав. В нейния актив са записани тържествени чествания на годишнини от Илинденското въстание, панихиди в памет на Тодор Александров, набиране на средства за бедни ученици и пр.

Като възпитаник на Школата за запасни офицери, Борислав е арестуван и подложен на инквизиции от комунистите, за да даде сведения за структурата на оглавяваната от него организация. След като не могат да съберат улики за конкретни антинародни прояви, мъчителите му го освобождават. Познаващ коварството им, той предпочита да стане полунелегален, нощувайки три седмици във варненската Морска градина.

Внедрен в обкръжението му агент на ДС провокира „подготовка за бягство зад граница“ и подмамва няколко младежи да ползват уж сигурен конспиративен канал. Те са арестувани, а приятелят им Борислав отново е взет на прицел от тайните служби, които искат да го склонят към сътрудничество. Близък приятел го предупреждава, че неотстъпчивостта в тази посока може да коства живота му и той с дузина проверени приятели започва търпеливо и обмислено да планира бягство в Гърция. За целта дори напуска Софийския университет, където е студент по право.

Групата успешно преминава границата и след традиционното проучване в Зърнево, Драма и Солун, остава в известния емиграционен лагер Лаврион до Атина. Там агенти от американското разузнаване убеждават младежите да се включат в нелегална борба против комунистическия режим. В крайна сметка Борислав оглавява диверсионна група, съставена от около 90 души. Те извършват набези из Пиринския край, спомагат за прехвърлянето на заплашени от смъртна опасност „неблагонадеждни“ лица, разпръскват пропагандни материали, стига се и до вътрешни сблъсъци. Групата става известна като „Блажените“ заради някои привилегии, получени от американските служби за ефективната й дейност. Но някои от ятаците й са разкрити, попадат в лагери и затвори, а семействата им са интернирани, като друга част се спасяват с бягство.

През лятото на 1950 г., при поредната тайна мисия, Борислав и петима негови бойци стигат до гр. Разлог. Установяват, че явката им там е разбита, и се връщат обратно. След този безуспешен рейд някогашният активист на ВМРО в Неврокопско и кандидат за народен представител Асен Аврамов кани Борислав да се присъедини към екипа на Иван Михайлов в Рим. Той не бърза да приеме поканата. Уведомява за нея както близките си приятели, така и американските си покровители. В края на октомври с военен самолет е прехвърлен в Западен Берлин и от началото на март вече е в Италия.

В квартирата на Михайлов е тясно – там са жена му Менча и Асен. Новопристигналият се настанява в някакво таванско помещение, което кръщава „моята звездобройна“. Срещу скромно възнаграждение неврокопчанинът изпълнява ролята на бодигард, секретар, помощник-готвач и изобщо става „дясна ръка“ на Михайлов за близо девет години. Прави обзор на македонската, гръцката и българската преса, отделяйки материалите, които биха представлявали интерес за Михайлов, помага и в оформянето на спомените му.

Станал вече на 38 години, Борислав е раздвоен. Той още води „партизански“ начин на живот, без дом, семейство и сигурна професия. У него не се събужда особен ентусиазъм от поредното поръчение на Михайлов – да замине за гр. Индианаполис в Америка, за да поеме в. „Македонска трибуна“, понеже нейният редактор – Любен Димитров, гасне от напреднал рак. На 14 октомври 1962 г. Димитров умира и обстоятелствата принуждават Борислав да поеме поста главен редактор. По-късно е избран и за секретар на ЦК на МПО. Той съвместява двете длъжности около четири години и половина. Но постепенно свободолюбивият му дух взема надмощие над принудата да се съобразява с безбройните нареждания и препоръки от Рим, налагащи всеки по-сериозен материал да се набира само след одобрение от Михайлов.

На Борислав не му е никак лесно. След като през 1966 г., в знак на протест, си подава оставката от двете длъжности, той се оказва сам, без никаква професия. Съкрушен е от разочарованието, че никой не е оценил приноса му в македонското дело, но не загубва присъствие на духа. Завършва курсове по компютърно програмиране, оженва се за торонтската гражданка Рози Николова и понеже няма роднини в САЩ, се премества при нея в Канада. Добрата заплата му позволява бързо да построи дом и да заживее най-после спокойно и задоволено.

Тъй като не склонява да се извини публично за острите си реплики по адрес на Иван Михайлов, Петър Ацев е принуден, с решение на ЦК на МПО от 5 декември 1970 г., да го изключи от редиците на организацията. То е предложено и прието от делегатите на 50-ия конгрес в гр. Кливланд, щата Охайо. Непокорният е изключен „завинаги“ от ЦК и от организацията.

Но с това историята не приключва. Иван Михайлов, в маниакалното си желание да наложи Антон Попов за редактор на в. „Македонска трибуна“, се унижава да препоръча най-опасният му опонент не само да бъде върнат в организацията, а и да поеме отново поста секретар на ЦК. Но Борислав и Иван Лебамов отказват подобен реверанс и на 62-рия конгрес в гр. Детройт, щата Мичиган, тяхното решение за отказ е одобрено. Това бележи и края на ерата „Михайлов“ в МПО.

Борислав съвестно продължава да служи на организацията до 1985 г., като след това я напуска. Повече не желае да присъства на нейни инициативи.

Борислав Иванов умира на 4 декември 2002 г. в гр. Торонто.