Асен Константинов Аврамов

Български общественик, деец на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и на Македонската патриотична организация (МПО) и втори редактор на в. „Македонска трибуна“. Години наред е близък сътрудник на Иван Михайлов в Рим.

Роден е на 10 март 1900 г. в гр. София, България, в семейството на видния учител от драмското село Скрижево Константин Аврамов – сподвижник на Дамян Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и Иван Гарванов. Учи право в Софийския университет и оглавява студентското дружество „Вардар“. След завършването си започва частна адвокатска практика. Той е първи секретар на Македонския младежки съюз и се опитва да укрепи организацията в тежките времена след убийството на Александър Протогеров и разкола във ВМРО.

През септември 1929 г. е изпратен от Иван Михайлов в САЩ да заеме секретарската длъжност на ЦК на МПО, която е овакантена от Йордан Чкатров. За разлика от други дейци на МПО, като Лазар Киселинчев, които поддържат линията на неутралитет на МПО при разцепленията във ВМРО, Асен твърдо заема позицията на Михайлов. На 2 септември 1930 г. по време на Деветия конгрес на МПО в гр. Йънгстаун, щата Охайо, той успява да прокара резолюция, обвързваща МПО с михайловистката линия.

Асен е избран и за главен редактор на в. „Македонска трибуна“ през 1930 г., след като Борис Зографов си подава оставка. Той прави пропагандни обиколки из Щатите и учредява две нови местни организации на МПО – „Родина“ в гр. Гери, щата Индиана, на 14 декември 1930 г. и „Христо Матов“ в гр. Масилон, щата Охайо, на 2 юни 1931 г. През 1931 г. предава поста си на Любен Димитров, а през юни 1932 г. е принуден да се прибере в България поради неуредени емиграционни документи.

В България Асен работи като адвокат. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 г. е арестуван заедно с много други дейци на ВМРО. Кандидатира се неуспешно за народен представител в гр. Неврокоп (днешен Гоце Делчев). В 1937 г. се включва в осъществяването на идеята на Христо Татарчев за международна анкета в окупирана Македония. Асен се свързва с Международната арбитражна лига в Лондон и получава нейното съгласие, както и обещание за финансиране от МПО, но през юли 1938 г. правителството на Георги Кьосеиванов издава забрана за неговото пътуване като реакция на тормоза над митрополит Андрей Велички в Северна Америка от страна на МПО.

През първата половина на 1939 г. Асен снабдява МПО с информация, свързана с развитието на македонските дела. В 1941 г. изпраща телеграма до колебаещата се каква позиция да заеме МПО, в която твърди, че единствената алтернатива е присъединяване на Македония към България. След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Асен емигрира в Италия, където работи с Иван Михайлов и участва на събранията на МПО през 1952, 1954 и 1964 г.

Асен Аврамов е бил предан на Иван Михайлов от студентските години до смъртта си на 26 март 1968 г. в Рим. На погребението му присъстват тогавашният председател на МПО Петър Ацев и представителят на МПО „Тодор Александров“ в Брюксел Георги Димов.