Антон (Дончо) Чипев

Роден е в края на 1920 г. в семейство от гр. Копривщица, България. Бащата, д-р Нешо Д. Чипев, дълги години е главен секретар на Българския лекарски съюз, а от 1936 г. общински съветник и после помощник-кмет (1939-1944 г.) на София. По бащина линия той е братовчед на Тодор Ф. Чипев, основателя на известното софийско издателство и книжарница, а по майчина (Герджикова) – братовчед на Михаил Герджиков и сродник на Павел Груев и проф. Николай Райнов.

Завършва немското училище и Правния факултет в София, където и стажува като адвокат. Напуска България през август 1944 г. До края на войната сътрудничи в една от службите на задграничното Национално правителство в гр. Виена, Австрия, след което работи като кореспондент по чужди езици в Германия. През 1952 г. емигрира в гр. Монреал, Канада, където живее и до днес. Тук повечето време е търговски ръководител на канадска фирма за внос, производство и търговия с индустриални електро-инструменти и съоръжения.

Дончо е между основателите и дълги години ръководител на няколко българо-канадски сдружения в Монреал: клон на Американо-българската лига за САЩ и Канада (1959 г.), Общо-канадски български комитет за честване стогодишнината на Канада (1967 г.), Българска църковна община (1973 г.), Българско културно-спомагателно дружество – от 1976 г. С времето той се ангажира, безвъзмездно, и в няколко канадски обществени, а от 1970 г. и политически каузи. Това довежда през 1985 г. до назначението му като зам.-министър на имиграцията и интеграцията (Ministere des Communautes Culturelles et de l’Immigration) на провинцията Квебек и накрая (1989-1992 г.) като член на федералния административен съд (Canadian Immigration аnd Refugee Board), решаващ молбите за бежански статут в Канада. През 1997 г. президентът г-н Петър Стоянов, по предложение на председателката на Агенцията за българите в чужбина проф. Вера Мутафчиева, го удостоява с ордена „Мадарски конник“ І степен за приноса му за издигане престижа на България в Канада.

През 2005 г. по инициатива на Дончо и предимно с негови средства в София са преиздадени „Задочни репортажи за България“ на Георги Марков. Това съвпада с публикацията на книгата „Убийте скитник!” на журналиста Христо Христов. А през 2009 г. сътрудничи на историка Никола Алтънков при издаването на книгата му „Кой победи?“ – история на Националното правителство във Виена 1944-1945 г., неговата предистория, участта и дейността на членовете и на някои от сътрудниците му в емиграция.