Митрополит Андрей Велички

Една от най-значимите фигури на БПЦ в Северна Америка със забележителен принос за утвърждаване на нейните връзки със Светия синод в София, защитник на независимостта на българските черкви от политически влияние и намеси.

Роден като Стоян Николов Петков на 31 декември 1886 г. в село Врачеш, Ботевградско, България. Детството му преминава в гр. Търговище. През 1903 г. е приет в Софийската духовна семинария, която завършва в 1909 г. По-късно е студент в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, а от септември 1911 г. е студент в Московската императорска духовна академия. След завършване на академията става професор в частен университет в гр. Санкт Петербург, Русия.

По време на Първата световна война се записва доброволец в руската армия като санитар. Награден е с ордените „Св. Георги“ и „Св. Станислав“ за усърдна служба. Революцията в Русия принуждава будния българин да се завърне в България, където работи отначало като секретар, а по-късно и като инспектор в отдела по вероизповеданията в Министерството на външните работи. От 1926-1929 г. е началник на културно-просветния отдел на Светия синод. През 1928 г. е постриган в монашество с името Андрей в Черепишкия манастир „Успение Богородично“. След три месеца е ръкоположен за епископ с титлата „Велички“. По-късно е викарий на Варненския и Преславски митрополит Симеон.

През декември 1937 г. Андрей Велички заминава за Америка по нареждане на Светия Синод и става първият управляващ Светата българска православна църква в Америка, Канада и Австралия. За съжаление той е посрещнат недружелюбно от членовете на Македонската патриотична организация (МПО) и това създава първата сериозна черковна криза в Северна Америка.

Заслугите на митрополит Андрей са много. Той е първият, който въвежда хоровото пеене в Българската православна църква. През 1946 г. съдейства двете семейства – на италианския крал и семейството на дъщеря му, българската царица Йоана, да бъдат приютени в Египет от крал Фарук.

Той е признат официално за Нюйоркски митрополит на 4 април 1961 г. Венчава Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита и според слухове въвежда Симеон в масонството.

Митрополит Андрей Велички умира през 1972 г. и е погребан в черквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Търговище. Оставя наследството си на града, където и до днес населението го благославя за питейната вода, с която е снабден градът.